Американските учени са използвали в своите изследвания модели, които са били задействани за изучаването на инфекциозни заболявания, такива като птичи грип. В хода на дългото проучване, започнало през 1948 г., учените ежегодно анкетирали всеки от 1880 участника за тяхното емоционално състояние, което определяли като „неудовлетворително“, „неутрално“ и „удовлетворително“.
Особено внимание било отделяно на това, по какъв начин измененията в емоционалното състояние на човека било свързано с емоциите на хората, с които той се намира в постоянен контакт.
В резултат от анализа на данните се оказва, че щастието и подтиснатостта могат да бъдат заразни, даже за много дълго време.
Също така, хората „оздравяват“, тоест възвръщат неутралното си емоционално състояние, по-бързо ако по-рано то е било неудовлетворително.
„Заразяването“ със щастие продължава обикновено около 10 години, от негативното емоционално състояние хората се избавят за 5 години.
Въпреки че от нещастното влияние хората се освобождават по-бързо, нещастието се оказва по-заразно, отколкото щастието.
Рискът за всеки от нас да изпадне в депресивно състояние се увеличава двойно дори само след един-единствен контакт с тъжен човек. А шансовете да изпитаме щастие след първи контакт с позитивен човек нарастват с 11%. Освен това, щастието е чувство много по-спонтанно от тъгата.
Въпреки че щастието и нещастието можем да „лепнем“ от другите, не бива да обвиняваме изцяло тях за неразположенията си. До голяма степен нашето емоционално състояние зависи от жизнените приключения и трудности, през които минаваме, както и от характера ни.
Автор : kozmetikata.com
